Соколи

	Соколи
	Общоприето наименованиеТерминът „Соколи“ се използва на български за няколко отделни таксона.
	Сокол орко (F. subbuteo)
	Соколи в Общомедия
	[ редактиране ]

Соколите (Falco) са род дневни грабливи птици от семейство Соколови, срещащи се и в България. Според някои изследвания те се нареждат сред най-интелигентните птици.

Еволюция и разпространение

По изкопаеми костни останки от България от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са описани и 2 вида соколи от неогена – един от миоцен (отпреди около 7 млн. г.) от находище край гр. Хаджидимово (български сокол Falco bulgaricus)^[1] и един от плиоцен (отпреди около 2,25 млн. г.) от находище край гр. Вършец (сокол /керкенез/ на Бакалов Falco bakalovi).^[2]^[3]

Оцелелите към съвременността видове соколи населяват почти цял свят – без Антарктида. На територията на България всички видове от рода са защитени от закона. В природата на страната са разпространени 9 вида соколи^[4]:

Falco biarmicus – Далматински сокол
Falco cherrug – Ловен сокол
Falco columbarius – Малък сокол
Falco eleonorae – Средиземноморски сокол
Falco naumanni – Белошипа ветрушка
Falco peregrinus – Сокол скитник
Falco subbuteo – Сокол орко (Орко)
Falco tinnunculus – Керкенез (Черношипа ветрушка)
Falco vespertinus – Вечерна ветрушка

Особености

Размерите на соколите варират от дребни до средно големи видове, окраската също е силно разнообразна, най-често в камуфлажни цветове. Всички видове в рода без изключение са типични хищници, плячката им варира от насекоми до зайцевидни и патици. Ловуват предимно в открити местности или поне изпъстрени с полянки. Соколът скитник, соколът орко и някои друге соколи са считани за най-бързо летящите птици – достигащи до близо 400 km/h при пикиране и близо до 200 km/h при хоризонтален полет. Общо взето обаче соколите не ускоряват така бързо и не са толкова маневрени като ястребите, но в открито небе развиват много по-големи скорости.

Някои от соколите ловят предимно птици в полет, други нападат плячката си на земята. Типично за повечето видове в рода е първоначално само да наранят с нокти жертвата си и след това да я доубият с удар с клюна във врата. Повечето от видовете докато ловуват могат да се задържат неподвижно във въздуха.

Моногамни птици са. Женската обикновено е по-едра от мъжкия. Родителите се грижат и обучават сравнително дълго малките след като напуснат гнездото.

Източници

↑ Boev, Z. 2011. Falco bulgaricus sp. n. (Aves, Falconiformes) from the Middle Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 17 – 35.
↑ Boev, Z. 1999. Falco bakalovi sp. n. – a Late Pliocene falcon (Falconidae, Aves) from Varshets (W Bulgaria). – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 131 – 135.
↑ Boev, Z. 2011. New fossil record of the Late Pliocene kestrel (Falco bakalovi Boev, 1999) from the type locality in Bulgaria. – Geologica Balcanica, 40 (1 – 3): 13 – 30.
↑ Боев, З. 1991. Соколите в България. – Природа и знание, 7 – 8: 31 – 34.

[1] Boev, Z. 2011. Falco bulgaricus sp. n. (Aves, Falconiformes) from the Middle Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 17 – 35.

[2] Boev, Z. 1999. Falco bakalovi sp. n. – a Late Pliocene falcon (Falconidae, Aves) from Varshets (W Bulgaria). – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 131 – 135.

[3] Boev, Z. 2011. New fossil record of the Late Pliocene kestrel (Falco bakalovi Boev, 1999) from the type locality in Bulgaria. – Geologica Balcanica, 40 (1 – 3): 13 – 30.

[4] Боев, З. 1991. Соколите в България. – Природа и знание, 7 – 8: 31 – 34.

[1]

[2]

[3]

[4]