Баластни вещества
Баластните вещества са несмилаемите части на всекидневната храна.[1] Най-общо представляват въглехидрати и липиди с растителен и по-рядко с животински произход, като например целулоза, лигнини, хитини, бета-глюкани, инулин, различни олигозахариди и восъци. За човек най-важни от баластните вещества са целулозата и пектините. Баластните вещества придават обем на храната, за да може лесно да се придвижва през червата. Същевременно пречистват организма от токсични вещества и подобряват перисталтиката.
Храните, богати на баластни вещества, са с малко калории. Богати на такива вещества са например пшеничните трици, праскови, тиква, картофи и др. Най-много баластни вещества се съдържат във вареното жито (40 – 50 г в 100 г), ръжения хляб (6 – 8 г в 100 г), пълнозърнестия пшеничен хляб (6 – 7 г в 100 г), малините (4 – 8 г в 100 г), касиса (4 г в 100 г плод), фъстъците (9 – 11 г в 100 г плод). Количеството на баластните вещества, които трябва да постъпват с храната на човека е около 20 – 30 грама дневно.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кафявите водорасли понижават с до 75 % усвояването на мазнините // Puls.bg. 31 март 2010. Посетен на 4 април 2026.