Могила

За други значения вижте Могила (пояснение).

---

Тракийската могила при Старосел, с крепида

Входът на гробницата в тракийската могила при Стрелча (Жаба могила)

Могилен некропол при Ръжево

Тракийска могила между селата Голям чардак и Малък Чардак

Могила като форма на релефа представлява самостоятелно ниско, закръглено възвишение с рязко очертано подножие и склон. Могилите имат малки размери и са разположени в равнинни места, като относителната им височина не надминава 50 m. Различават се естествени и изкуствени могили.

Могила в археологията се наричат два вида изкуствени земни насипи:

• селищна могила – формирана от остатъците на дълго съществували селища, и
• надгробна могила – насипана върху погребение.

Най-ранните публикувани наблюдения върху могилите (lang-la|tumulus) на Балканите датират от 1533 и принадлежат на Веранций, Дерншвам и Бусбек, като техните впечатления и тези на по-късни пътешественици са събрани от Константин Иречек в неговата История на българите.

Селищни могили

Селищните могили са останки от праисторически селища, съществували на едно и също място в продължение на векове, понякога хилядолетия. Те се отличават с голям диаметър (до стотици метри) и винаги са в близост до водоизточници и източници на прехрана – плодородни земеделски земи, рудници и др. Някои от най-известните проучени праисторически селищни могили в българските земи са Селищна могила Юнаците (Пазарджишко), Солницата (Провадия), Карановска селищна могила (Новозагорско), Коджадермен (Преславско), Овчарово (Търговищко), Берекетска могила (Старозагорско).

Надгробни могили

Надгробните могили са насипвани като знак за статуса на погребания в тях владетел или аристократ. Те се появяват в днешните български земи през бронзовата епоха и стават характерен белег на тракийската религия и култура до края на античността. Съвременната им височина варира от няколко десетки сантиметра над повърхността на терена до 20 м. Диаметърът им е значително по-малък от селищните и рядко достига до 100 м. Срещат се поединично или групирани в могилни некрополи. В некропола в резервата „Сборяново“ например са идентифицирани повече от сто могили. Могилният насип най-често е от пръст, но се срещат и слоеве от камъни. Някои могили са оградени с кръг от ниски каменни блокове (крепида), с цел да се предотврати свличането на земната маса.

Мъртвите са полагани в гробове или в градени гробници, над които се извисява могилният насип. Гробовете могат да бъдат вкопани под терена или да са направени над терена и след това да е издигнат насип от пръст. В други случаи първо е издигана могилата и гробовете са оформяни допълнително, като в тези случаи те са над нивото на терена. Някои гробове се оформят с каменни стени (цисти), други – с дървени, които обикновено се намират напълно изгнили. Много често могилите покриват гробница, която също може да е строена преди могилата или след като могилата е насипана. Могилите са използвани за вторични или третични погребения, понякога са били донасипвани. Срещат се и немалко могили без погребения. Най-честата интерпретация на такива могили е, че те са символични погребения – кенотафи, които се правят за воини, загинали далеч от родното място. Но ако бяха такива, то в тях трябваше да има предмети, които да означат погребението на липсващия воин, каквито символични погребения често се срещат. Друга хипотеза предполага, че могилите са били някакви други знаци в пространството, например очертавали са форми на съзвездия. Такова е тълкуването Диана Гергова на групи могили в некрополите от резервата „Сборяново“.

Според нова хипотеза на Даниел Илиев, създадена след обширно археоастрономическо проучване на над 1000 могили, много от могилите вероятно са служели освен като погребални или поменални паметници, но и като слънчеви обсерватории, доколкото от върховете им могат да се наблюдават изгреви и залези на Слънцето в главните дни от слънчевия календар - слънцестоенията, равноденствията и средите на сезоните (cross quarter days), които се случават над средите или покрай основите на съседни могили. Според хипотезата могилите често са двойки или групи могили, чрез които е било възможно наблюдение на всички изгреви и залези в главните дни от слънчевия календар, а това означава, че траките са имали усъвършенствано познание за слънчевия календар.

Известни тракийски могили с гробници са разкопани в Свещари (Исперихско), Мезек (Свиленградско), десетки могили в Казанлък и Казанлъшко, Стрелча, Шипка, Старосел, Сливен.

Вижте също

• Траколожка експедиция за могилни проучвания
• Тракийски гробници и светилища
• Статии за тракийски могили

Литература

• Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, отг. ред. Димитър Попов, Аргес, София, 1993.
• Диана Гергова, Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия, изд. Агато, София, 1996.
• Георги Китов, Тракийските могили. – „Thracia“, X, 1993, 39 – 80.