Селджуци
Тази статия е за поданиците на селджукските държави. За династията вижте Селджукиди.
Селджуци , също селджуки (производно от основната форма селджук в м.р. ед. ч.), понякога селджукски турци, са военно-племенен конгломерат от огузки тюркски народи. Селджуците са смятани за преки предци на съвременните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. През Средновековието те възпират, както монголските орди по пътя им към Европа, така и кръстоносните походи, атакуващи Ислямския свят.
История
[редактиране | редактиране на кода]По произход селджуците са клон на тюркското племе огузи, населяващ северните брегове на Аралско море. През X век приемат исляма и мигрират на юг, водени от своя вожд Селджук ибн Дукак (преселил се в средата на X век с племето си кънък да търси нови пасбища в Иран), който дава името на народа и на основаната от него династия[1] на селджукските владетели (Селджукидите), управлявала от средата на IX век до края на XIII в. техните държави,[2] включващи териториите в Централна Азия, Близкия изток и Мала Азия.
Нашествията на селдджуците засягат, както византийските провинции (теми), така и земите на халифата на Абасидите. През XI век те се впускат в завоевания и овладяват Западен Иран, Азербайджан, Двуречието (между реките Тигър и Ефрат), голяма част от Мала Азия и Леванта заедно със Светите места[3]:с. 309. Апогеят им настъпва по време на управлението на Малик Шах I (1072 – 1092) и неговия гениален везир Низам ал-Мюлк, иранец (персиец) по произход. Въобще още от самото основаване на своята империя селджуците силно се иранизират, приемат фарси, като официален език, а повечето им висши управници са персийци.
Султанатът Велики Селджук прераства в империя, обхващаща Месопотамия, Сирия, Палестина и голяма част от Иран, но след 1071 г. от него се отделя Иконийският султанат. Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през XV век.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ İslâm Ansiklopedisi | Islamic Encyclopaedia Vol 25 p.417 – 418 // islamansiklopedisi.info. Архивиран от оригинала на 28 декември 2015. Посетен на 21 март 2016.
- ↑ Seljuq // Енциклопедия Британика. Посетен на 30 юли 2019. (на английски)
- ↑ Мутафчиев, Петър и др. История на българския народ. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995. ISBN 954430307 – 3. с. 409.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) All About Turkey: The Seljuk Turks
- ((en)) Sadberkhanim Muzesi
