Хасан ал-Аскари
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Хасан ал-Аскари | |
| 11-ият имам на шиизма | |
| Управление | 868 – 874 |
|---|---|
| Наследил | Али ал-Хади |
| Наследник | Мохамед ал-Махди |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Храм „Ал-Аскари“, Самара, Ирак |
| Семейство | |
| Баща | Али ал-Хади |
| Майка | Худайт |
| Брак | Нарджис |
| Хасан ал-Аскари в Общомедия | |
Хаса̀н ибн Алѝ ал-Аскарѝ (на арабски: الحسن بن علي العسكري) е единадесетият шиитски имам в дванайдесетната имамитска традиция на шиитския ислям.
Роден е около 846 г. в Медина. Той е син на десетия имам, Али ал-Хади, и баща на следващия дванадесети имам, Мохамед ал-Махди, когото шиитите вярват, че е скрит (в „гейба“) и ще се завърне в края на времената като Махди (Спасителя на вярата), за да възстанови справедливостта.
Имам ал-Аскари израства в Самара, където неговият баща бил под надзора на Абасидския халифат. Самият той също е държан под строго наблюдение и често е поставян под домашен арест. Халифатът се опитвал да ограничи контактите му с последователите поради опасения от засилване на шиитското влияние. Името ал-Аскари произхожда от арабската дума „ʿaskar“ (عسكر), означаваща „армия“ или „военен лагер“, препратка към града Самара, който е бил важен военен център и столица на халифата по онова време през IX век. [1][2]
Въпреки ограниченията, имамът поддържа тайни връзки с шиитската общност чрез доверени представители, на които поверява духовни и правни напътствия. Той затвърждава вярата в имамата и подготвя последователите си за предстоящото Скриване (Гейба) на своя син. Известен е със своето благочестие, дълбоко знание и скромност. Сведенията за живота и учението му произхождат най-вече от шиитски извори, които го описват като духовен водач с висок морал и проницателност.
Умира на много млада възраст при обстоятелства, които много шиити смятат за насилствени – най-често се твърди, че е бил отровен по нареждане на абасидския халиф ал-Мутамид.[3] Погребан е в дома си в Самара, до гроба на баща си, имам Али ал-Хади.[4][5] На това място днес се издига джамията „ Ал-Аскари“, която е сред най-свещените места за шиите.

Според шиитската традиция ал-Аскари има един син – Мохамед ал-Махди, който изчезва в ранна детска възраст и според вярващите се намира в окултация (гейба), от която ще се завърне в края на времената като водач на справедливостта.[6][7] Така, макар и животът на ал-Аскари да е бил кратък и ограничен от халифския надзор, неговата роля в шиитската история е ключова, като свързва периода на открития имамат с началото на ерата на Скриването.
Наследството на имам ал-Аскари остава живо до днес чрез ученията му, преданията за живота му и дълбокото влияние, което има върху развитието на шиитската теология и духовност.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Donaldson 1933, с. 209.
- ↑ Daftary 2013, с. 62.
- ↑ Momen 1985, с. 44.
- ↑ Esposito 2004, с. 27.
- ↑ Bernheimer 2022.
- ↑ Momen 1985, с. 161.
- ↑ Tabatabai 1975, с. 185.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Daftary, Farhad (2013). A History of Shi'i Islam. I.B. Tauris. ISBN 9780755608669.
- Tabatabai, Sayyid Mohammad Hosayn (1975). Shi'ite Islam. Translated by Seyyed Hossein Nasr. State University of New York Press. ISBN 0-87395-390-8.
- Donaldson, Dwight M. (1933). "The Shi'ite Religion - A History of Islam in Persia and Iraḳ". AMS Press.
- Momen, Moojan (1985). An Introduction to Shi'i Islam. Yale University Press. ISBN 9780300034998.