Направо към съдържанието

Пигадица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пигадица
Πηγαδίτσα
— село —
Гърция
39.985° с. ш. 21.41° и. д.
Пигадица
Западна Македония
39.985° с. ш. 21.41° и. д.
Пигадица
Гревенско
39.985° с. ш. 21.41° и. д.
Пигадица
СтранаImage Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областКупацохория
Надм. височина720 m
Население79 души (2021 г.)
Пощенски код510 31

Пигадица (на гръцки: Πηγαδίτσα) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Селото е разположено на 720 m надморска височина, на около 15 km южно от град Гревена.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Пигадица е мюсюлманско гръкоезично село в южната част на Гребенската каза на Османската империя.

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Пигадица (Pigadítsa) и жителите му са гръцкоговорещи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Пигадица живеят 261 гърци християни и 200 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3] В селото е разположено Пигадишкото теке, споменато от Франсоа Пуквил в 1806 година.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пигадица е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 75 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пигадица (Πηγαδίτσα), Гревенска каза, живеят 600 валахади.[6]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Пигадица (Πηγαδίτσα), Гревенска каза, живеят 470 мюсюлмани.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пигадица влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 1920-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци, предимно от районите на Трапезунд и Гиресун, Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско със 71 семейства или 254 души.[8][1]

В района на селото функционират две църкви: „Успение Богородично“ и „Свети Димитър“, както и параклисът „Свети Константин“. Годишният селски събор е на 15 август (Голяма Богородица).[9]

Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 409[1][10] 418[1] 350[1] 376[1] 414[1] 290[1] 210[1] 191[1] 185[1] 166 96 79
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 126. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  4. ↑ Γακόπουλου, Κώστα Ε. Η Δραγασιά (το Δίσλαπο) χθες, σήμερα, αύριο. Δραγασιά, 2010. σ. 113. (на гръцки)
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
  7. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 113. (на гръцки)
  8. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  9. ↑ Официален сайт на бившия дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225063650/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=7, посетен на 6 юни 2010
  10. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012