Уикипедия:Избрани статии

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично
съдържание

Уикиетикет

Редактиране
на страници

Портал на
общността

Навигация

Водещи принципи:

Препоръки за съдържанието:

Препоръки за редактиране:

Избрани статии:

Съкращение: У:ИС

Какво са и какво не са избраните статии

Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 141 избрани статии от общо 312 248 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.

Да

Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
Всеки редактор може да допринася към избраните статии, но всяка статия трябва да е лесна за четене и с разумна дължина.
Избраните статии в Уикипедия спазват препоръките за стил и форматиране.

НЕ

Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.

Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :

Избрани портали: Авиация · Астрономия · Африка · България · Военно дело · География · Европа · Езикознание · Изкуство · История · Личности · Македония · Математика · Медицина · Наука · Право • Техника · Философия

Актуални избрани статии

България – Германия е футболен двубой, който се провежда на 10 юли 1994 г. на стадион „Джайънтс Стейдиъм“ в Ийст Ръдърфорд, Съединени американски щати. Това е трета четвъртфинална среща на Световното първенство по футбол през 1994 г. България достига до четвъртфиналите с една загуба в груповата фаза от Нигерия, докато Германия достига тази фаза на надпреварата без загубена среща. В осминафиналния двубой срещу Мексико българският защитник Емил Кременлиев е отстранен от игра след втори жълт картон през второто полувреме, което го изважда от състава за четвъртфинала. Една от основните фигури в състава на Германия, полузащитникът Щефан Ефенберг, не взема участие в елиминационната фаза от турнира, защото показва среден пръст на почитателите на страната си, след като е сменен през второто полувреме от третия двубой в груповата фаза срещу Южна Корея.

В единствения дотогава мач на двата отбора на световни първенства Германия печели с 5:2 в груповата фаза на Световното първенство през 1970 г. в Мексико. България няма победа на световни първенства преди 1994 г. и успехът срещу Гърция във втория мач от груповата фаза е първият за страната в историята на турнира. Това е вторият път, когато България участва във фазата на директните елиминации на световни първенства и влиза в двубоя с отрицателна статистика срещу съперника си, без постигната победа в официална среща. До този момент Германия е трикратен световен шампион и все още действащ такъв, след като печели последната си титла четири години по-рано на Световното първенство през 1990 г. в Италия. Бундестимът няма загуба на четвъртфинал в надпреварата от 32 години, като последно губи на тази фаза по време на Световното първенство през 1962 г. в Чили от Югославия.

Германия повежда от дузпа чрез Лотар Матеус в началото на второто полувреме, но след голове в рамките на три минути в средата на втората част, първо на Христо Стоичков от пряк свободен удар и след това на Йордан Лечков с летящ плонж с глава след странично центриране от игра, мачът завършва 2:1 за България. С победата си България постига първи успех над Германия в официална среща и се класира за първи полуфинал на световно първенство. Към 2024 г. това е и единствената победа на България в историята на елиминационната фаза на турнира в редовното време. За Германия загубата означава най-слабото представяне на страната от Световното първенство през 1962 г. и първо елиминиране преди финала на световно първенство от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина.

Впоследствие мачът многократно е определян от българските медии и общественост като най-великия за националния отбор, а победата се разглежда като национална гордост. България губи полуфинала от Италия и мача за третото място от Швеция, но всички футболисти са наградени с бронзови медали, а Христо Стоичков е един от голмайсторите на турнира. Играчите на това Световно първенство по футбол са наречени „златното поколение на България“. Загубата за Германия слага край на едно неуспешно за тях световно първенство, белязано от вътрешни скандали и противоречия, а треньорът им Берти Фогтс публично се изказва против играчите си, но търпи критики заради остарялата си тактика. За някои от германските играчи това е последният мач с националната фланелка. Веднага след двубоя британският вестник „Индипендънт“ определя срещата като „истинско убийство на гиганти на „Джайънтс Стейдиъм“. Вижте още »

Дмѝтрий Дмѝтриевич Шостако̀вич е руски композитор и пианист от съветската ера и един от най-знаменитите композитори на XX век.

След първоначалните успехи в началото на кариерата си Шостакович преживява десетилетия на сложни и на моменти тежки отношения с тоталитарния комунистически режим. Неговата музика е на два пъти официално отхвърляна и осъждана, през 1936 и 1948 година, докато в други периоди той получава признание и държавни награди, както и почетни постове в руския и съветския парламент.

Шостакович разработва хибриден стил, съчетавайки в работата си разнообразни музикални техники. Музиката му се характеризира с остри контрасти, елементи на гротеска и амбивалентна тоналност. Той е и силно повлиян от неокласическия стил, популяризиран от Игор Стравински, както и, особено в симфониите си, от късния романтизъм, свързван с Густав Малер.

Оркестралните произведения на Шостакович включват 15 симфонии и шест концерта. Неговата музика за камерни ансамбли включва 15 струнни квартета, пиано квинтет и две пиано триа, както и две пиеси за струнен октет. За пиано той композира две солови сонати, един ранен набор от прелюдии, а по-късно и набор от 24 прелюдии и фуги. Други произведения са три опери, няколко цикъла песни, балети и значително количество филмова музика. Особено популярни са сюитите му, базирани на музиката към филмите „Първият ешелон“ и „Стършел“. Вижте още »