Гана

Вижте пояснителната страница за други значения на Гана.

---

Гана
Знаме        Герб
Девиз: Freedom and Justice „Свобода и справедливост“
Химн: God Bless Our Homeland Ghana
Местоположение на Гана
Административни данни
Официално име	Република Гана
Местно име	Republic of Ghana
Официален език	английски
Столица	Акра
Най-голям град	Акра
География и население
Площ	на 80-о място
• Общо	238 535 km²
• Води	4,61%
Религия	56,3% християнство —40% протестанти —26,3% други християни 34,7% ислям 4,4% местни вярвания 1,1% нерелигиозност 4,5% други религии
Демоним	ганаец
Население	на 46-о място
• Общо (2025)	35 039 451
• Оценка (2020)	31 072 940
• Гъстота	138 души/km² (103-то)
• Градско	57,3% (107-о)
Управление
Форма	унитарна президентска република
Президент	Нана Акуфо-Адо
Вицепрезидент	Махамуду Баумия
Законодателна власт	Парламент
История
Независимост	от Великобритания
Доминион	6 март 1957 г.
Република	1 юли 1960 г.
Конституция	28 април 1992 г.
Икономика
БВП (ППС)	оценка, 2020
• Общо	226 млрд. USD
• На човек	8343 USD
БВП (ном.)	оценка, 2022
• Общо	81,625 млрд. USD
• На човек	2374 USD
ИЧР (2021)	0,632 (среден) (133-то)
Джини (2016)	43,5 (среден)
Валута	Ганайско седи (GHS)
Допълнителна информация
Часова зона	GMT (UTC+0)
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	GH
Интернет домейн	.gh
Телефонен код	+233
ITU префикс	9GA-9GZ
Официален сайт	www.ghana.gov.gh
Гана в Общомедия

Република Гана (на английски: Republic of Ghana) е държава в Западна Африка. Има площ 238 535 km² и граничи с Того на изток, Буркина Фасо на север, Кот д'Ивоар на запад и Атлантическия океан.

Столицата на страната е град Акра, сред чиито забележителности са районът на датското укрепление от 17 век Форт Кристианборг (наричан и Замъкът Осу) и националният музей.

В Гана се изповядват, както християнската, така и мюсюлманска религия. От огромно значение за населението ѝ е връзката с родовите корени, което личи от имената им. Кофи Анан (генерален секретар на Организацията на обединените нации от 1 януари 1997 до 31 декември 2006 г.) е от Гана.

География

Природа

Гана се намира на Гвинейския залив, само на няколко градуса от екватора. По дължина на крайбрежието се простира низина с ширина до 15 km, а в централните части на страната е платото Ашанти (вис. до 300 m). В източните части са разклоненията на планината Атакора.

Бреговата линия е предимно ниска с песъчлив бряг зад полета и шубраци, пресечена от няколко реки и потоци. Поясът на тропическите гори се простира на север от брега. На север от този пояс страната е покрита от ниски храсти, савана и тревисти полета.

В Гана има (към началото на 2026 г.) 313 защитени територии (съставляващи над 1/7 от нейните земи и акватория), включително 7 национални парка.

Климат

Климатът е тропически. Източният крайбрежен пояс е топъл и сравнително сух, югозападният край е горещ и влажен, северния горещ и сух. Езерото Волта, най-голямото изкуствено езеро в света, се намира в източна Гана.

Средни температури за столицата Акра

T/месеци	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
мин.	24 °C	25 °C	26 °C	26 °C	25 °C	24 °C	23 °C	23 °C	23 °C	24 °C	24 °C	24 °C
макс.	32 °C	33 °C	33 °C	32 °C	32 °C	30 °C	29 °C	28 °C	29 °C	31 °C	32 °C	32 °C

Административно деление

Региони

Гана е разделена на 138 общини, които са обособени в 10 региона:

• Ашанти
• Бронг Ахафо
• Волта
• Голяма Акра
• Горнозападен
• Горноизточен
• Западен
• Източен
• Северен
• Централен

Главни градове

• Навронго
• Асаманкесе
• Съняни
• Болгатанга
• Кофоридуа
• Кейп Кост – Крепост Кейп Кост и Университет в Кейп Кост
• Елмина – Крепост Елмина
• Хо
• Кумаси – жп. възел
• Нсавам – жп. възел
• Такоради – пристанище
• Тамале
• Тарква – жп. възел
• Тема – пристанище
• Ва
• Одумасе-Кробо
• Сомания
• Нкавкав
• Кпонг – (ВЕЦ)
• Акосомбо – (ВЕЦ)
• Аким-Мансо
• Нсоатре
• Кйеби
• Адента
• Мадина

История

Обработването на земята в страните, свързани с ранната история на ганайците започва първо в южните части на Сахара. Търговията донася нови земеделски култури от Югоизточна Азия още около 100 г., но в по-голямата част от Африка на юг от тази пустиня, но на север от тропическите джунгли, откъм края на V век се развива земеделието, като се образуват села, организирани подобно на съвременните. Към края на класическата епоха в Западна Африка се оформят местни държави, от които първата по-голяма държава е Ганайската империя. „Гана“, както е известна на чужденците, е една от титлите на владетеля ѝ. Между 5 и 13 век господството ѝ се разпростира приблизително над южния граничен регион от съвременните Мавритания и Мали. На справянето на земеделците от нейните територии с предизвикателства, породени от гъстата растителност, болестите по добитъка и други подобни проблеми дължи донякъде възхода си земеделието в по-южните тях области и въобще – в новите тогава кралства на запад от река Нил. Като основно население на Ганайската империя се утвърждават племената сонинке, от племенната група манде, чиито езици, редом с банту са сред главните езикови семейства от нигеро-конгоанската езикова група.

През 8 и 9 век името на страната се появява в арабски източници. Най-ранният писмен текст (на арабския географ ал-Фазари), в който то се споменава е от 8 век; в него се говори за „територията на Гана, земя на злато“. Най-пълното изложение за средновековна Гана е създадено от арабския пътешественик ал-Бакри през 11 век. Пак по това време (около последната четвърт на XI век) страната – поне що се отнася до племената сонинке и техните вождове – е ислямизирана, което може да е станало както насилствено, така и по мирен път. Несъмнено в началото на XII в. Гана е вече ислямска държава. Според по-стари данни към 1076 г. тя е завладяна от арабската династия на Алморавидите, но някои по-нови изследвания на арабски извори от по-късно време поставят под въпрос това, сочейки по-скоро, че между тях и Ганайската империя е имало някакъв въоръжен конфликт, но без яснота точно как е завършил. Все пак сонинке са изтласкани към Аудагаст и това слага край на монопола им над местната търговия. Обаче след смъртта на халиф Абу Бакр през 1087 г. силите на Алморавидите са до голяма степен изтеглени на север. Мнозина от най-добрите ислямски бойци са изкушени да изоставят южната пустиня и да се присъединят към Юсуф. Започва дезертьорство сред тях, което позволява на местните да си възвърнат позициите. Все пак сонинке са подчинени от друга племенна група – и на малинке (мандинка), а земите им стават част от империята Мали. През 12 – 16 век в. в териториите ѝ се обособява професионална гилдия от търговци (наречени уангара на запад и дюла – на изток). По произход те принадлежат към племената сонинке, малинке и бамана и обичайно са мюсюлмани. Проникват в горите и търгуват ядки, храна и злато. Търговските им маршрути включват градовете Уалата, Тадмека, и Тумбукту и Гао. Именно дюла през 14 в. достигат до Гана и внасят в транссахарската търговия цяло ново перо в търговията със злато.

Изглед от столицата Акра

Впоследствие регионът на Западна Африка влиза в обхвата на европейската колонизация, а земите на по-късната държава Гана (несъвпадащи с тези на ранната) стават известни като Златният бряг [на Западна Африка] (Gold Coast). Към 1947 г. Движението за независимост на Индия разпалва страстите в колониите на Британската империя, а в Британска Западна Африка борбата за независимост е оглавена от именно от ганайците. През 1946 г. британците отново ревизират конституцията на местната си колония, така че туземното население да бъде представено в законодателната власт, обаче онази част от неговите големци и интелигенти, които се чувстват изключени от средите на които е дадено участие в самоуправлението на страната, чрез известна реформа на съществуващата система на „косвено управление“, продължават борбата за по-голям дял в него. Още същата година неколцина успели бизнесмени и юристи от Акра и други крайбрежни градове основават Конвенцията за защита на Златния бряг., целейки преразглеждане на конституцията на колонията, така че да се увеличи броят на избраните членове на правителството за сметка на номинираните такива. През 1948 г. се случва събитие, което ускорява процесите на деколонизация. Полицията открива огън срещу демонстранти, които протестират срещу масово поскъпване на живота. Изстрелите провокират масови брожения в Акра, Кумаси и други големи градове.

Образувана от сливането на британската колония Златен бряг и британската част на Тоголанд, Гана през 1957 година става първата страна в колониална Африка, която получава независимост. Основател и първи президент на съвременната Ганайска държава става борецът за колониално освобождение Кваме Нкрума. Впоследствие е основана нова партия на религиозна основа – Национално освободително движение, която не се доверява на Нкрума и неговата Партия на съгласието. Последният управлява Гана от 1951 до 1966 г., когато е свален с подпомогнат от ЦРУ преврат. Серията последващи преврати свършва с идването на власт на лейтенант Джери Ролингс през 1981 година. При неговото управление е преустановено действието на конституцията и са забранени политическите партии. Нова конституция, възстановяваща многопартийната система, е одобрена през 1992 година, а Раулингс е избран за президент на Гана в свободни избори през същата година, както и на следващите през 1996 година. Изборите през 2000 г. са спечелени от Джон Куфур, който след два мандата, през 2009 година отстъпва поста на президент на Джон Атта Милс (десетият водач на страната от независимостта). От 2019 г. президент е Нана Акуфу Аду.

Политика

Институции

Въпреки че е член на Британската общност, Гана е република. Неин държавен глава е президентът на Гана. Парламента на Гана е еднокамерен и доминиран от двете основни партии – Нова патриотична партия и Национален демократичен Конгрес.

Дипломатически мисии

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Икономика

Стотици рибарски лодки на пристанище Елмина край град Кейп Коуст

Ресурси и развитие

Страната остава предимно земеделска – с 40% от БВП, идващ от земеделието. В него ангажирана и 60% от работната сила на Гана – главно дребни земевладелци. През 1995 – 97, Гана прави цялостен прогрес по тригодишна структурна програма за развитие в сътрудничество с МВФ. Обаче увеличаването на заплатите в обществения сектор и ангажиментите по регионалното мироопазване водят до инфлация, обезценяване на ганайското седи и надигане на обществено недоволство към строгите мерки в Гана. Същевременно страната разполага с редица важни природни ресурси, като злато, боксити, диаманти, и манган. През 2007 година е открито и голямо петролно находище, съдържащо според оценки 3 милиарда барела нефт. Страната има двойно повече природни богатства на човек от населението от по-бедните страни в Западна Африка, но остава силно зависима от международната финансова и техническа помощ. Злато, дървесина и какао (местно производство) са главните стоки за износ. Макар и на глава от населението ѝ да се падат едва $1500 годишно, Гана има доста по-висок брутен вътрешен продукт от повечето държави в Западна Африка, благодарение на ефективното използване на природните си ресурси, сравнително ниската корупция, разнообразните източници на доходи от износ и голямата диаспора, а доброто макроикономическо управление, както и високите цени на златото и какаото поддържат растежа на икономиката ѝ.

Население и култура

• Главни народи (местни народности): акан – 44%, моши-дагомба – 16%, еве – 13%, га – 8%; Неафриканци – 0,2%
• Религии: Християни – 71,2%, Местни религии – 5,2%, Мюсюлмани – 17,6%
• В Гана се говорят 79 местни езика. Като в повечето бивши колонии в Африка официалният език е колониалният – английски. Девет местни езика имат статуса на държавни: акан, дагааре/вале, дагбане, дангме, еве, га, гоня, казем и нзема.

Вижте също

• Комуникации в Гана
• Транспорт в Гана
• Река Волта
• Армия на Гана
• Яа Джаси
• Външна политика на Гана
• Ислям в Гана
• Сонгайско царство
• Католицизъм в Гана
• Министър-председател на Гана
• Партии в Гана

Източници

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.