Направо към съдържанието

Гана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Гана.

Гана
      
Девиз: Freedom and Justice
„Свобода и справедливост“
Химн: God Bless Our Homeland Ghana
Местоположение на Гана
Местоположение на Гана
Административни данни
Официално имеРепублика Гана
Местно имеRepublic of Ghana
Официален езиканглийски
СтолицаАкра
Най-голям градАкра
География и население
Площна 80-о място
  Общо238 535 km²
  Води4,61%
Религия56,3% християнство
—40% протестанти
—26,3% други християни
34,7% ислям
4,4% местни вярвания
1,1% нерелигиозност
4,5% други религии
Демонимганаец
Населениена 46-о място
  Общо (2025)35 039 451
  Оценка (2020)31 072 940
  Гъстота138 души/km² (103-то)
  Градско57,3% (107-о)
Управление
Формаунитарна президентска република
ПрезидентНана Акуфо-Адо
ВицепрезидентМахамуду Баумия
Законодателна властПарламент
История
Независимостот Великобритания
Доминион6 март 1957 г.
Република1 юли 1960 г.
Конституция28 април 1992 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2020
  Общо226 млрд. USD
  На човек8343 USD
БВП (ном.)оценка, 2022
  Общо81,625 млрд. USD
  На човек2374 USD
ИЧР (2021)0,632 (среден) (133-то)
Джини (2016)43,5 (среден)
ВалутаГанайско седи (GHS)
Допълнителна информация
Часова зонаGMT (UTC+0)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOGH
Интернет домейн.gh
Телефонен код+233
ITU префикс9GA-9GZ
Официален сайтwww.ghana.gov.gh
Гана в Общомедия

Република Гана (на английски: Republic of Ghana) е държава в Западна Африка. Има площ 238 535 km² и граничи с Того на изток, Буркина Фасо на север, Кот д'Ивоар на запад и Атлантическия океан.

Столицата на страната е град Акра, сред чиито забележителности са районът на датското укрепление от 17 век Форт Кристианборг (наричан и Замъкът Осу) и националният музей.

В Гана се изповядват, както християнската, така и мюсюлманска религия. От огромно значение за населението ѝ е връзката с родовите корени, което личи от имената им. Кофи Анан (генерален секретар на Организацията на обединените нации от 1 януари 1997 до 31 декември 2006 г.) е от Гана.

Гана се намира на Гвинейския залив, само на няколко градуса от екватора. По дължина на крайбрежието се простира низина с ширина до 15 km, а в централните части на страната е платото Ашанти (вис. до 300 m). В източните части са разклоненията на планината Атакора.

Бреговата линия е предимно ниска с песъчлив бряг зад полета и шубраци, пресечена от няколко реки и потоци. Поясът на тропическите гори се простира на север от брега. На север от този пояс страната е покрита от ниски храсти, савана и тревисти полета.

В Гана има (към началото на 2026 г.) 313 защитени територии (съставляващи над 1/7 от нейните земи и акватория), включително 7 национални парка.[1]

Климатът е тропически. Източният крайбрежен пояс е топъл и сравнително сух, югозападният край е горещ и влажен, северния горещ и сух. Езерото Волта, най-голямото изкуствено езеро в света, се намира в източна Гана.

Средни температури за столицата Акра
T/месеци I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
мин. 24 °C 25 °C 26 °C 26 °C 25 °C 24 °C 23 °C 23 °C 23 °C 24 °C 24 °C 24 °C
макс. 32 °C 33 °C 33 °C 32 °C 32 °C 30 °C 29 °C 28 °C 29 °C 31 °C 32 °C 32 °C

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Гана е разделена на 138 общини, които са обособени в 10 региона:

Обработването на земята в страните, свързани с ранната история на ганайците започва първо в южните части на Сахара. Търговията донася нови земеделски култури от Югоизточна Азия още около 100 г., но в по-голямата част от Африка на юг от тази пустиня, но на север от тропическите джунгли, откъм края на V век се развива земеделието, като се образуват села, организирани подобно на съвременните. Към края на класическата епоха в Западна Африка се оформят местни държави, от които първата по-голяма държава е Ганайската империя. „Гана“, както е известна на чужденците, е една от титлите на владетеля ѝ. Между 5 и 13 век господството ѝ се разпростира приблизително над южния граничен регион от съвременните Мавритания и Мали. На справянето на земеделците от нейните територии с предизвикателства, породени от гъстата растителност, болестите по добитъка и други подобни проблеми дължи донякъде възхода си земеделието в по-южните тях области и въобще – в новите тогава кралства на запад от река Нил. Като основно население на Ганайската империя се утвърждават племената сонинке, от племенната група манде, чиито езици, редом с банту са сред главните езикови семейства от нигеро-конгоанската езикова група.

През 8 и 9 век името на страната се появява в арабски източници. Най-ранният писмен текст (на арабския географ ал-Фазари), в който то се споменава е от 8 век; в него се говори за „територията на Гана, земя на злато“. Най-пълното изложение за средновековна Гана е създадено от арабския пътешественик ал-Бакри през 11 век.[2] Пак по това време (около последната четвърт на XI век) страната – поне що се отнася до племената сонинке и техните вождове – е ислямизирана, което може да е станало както насилствено, така и по мирен път. Несъмнено в началото на XII в. Гана е вече ислямска държава.[3] Според по-стари данни към 1076 г. тя е завладяна от арабската династия на Алморавидите, но някои по-нови изследвания на арабски извори от по-късно време поставят под въпрос това, сочейки по-скоро, че между тях и Ганайската империя е имало някакъв въоръжен конфликт, но без яснота точно как е завършил. Все пак сонинке са изтласкани към Аудагаст и това слага край на монопола им над местната търговия. Обаче след смъртта на халиф Абу Бакр през 1087 г. силите на Алморавидите са до голяма степен изтеглени на север. Мнозина от най-добрите ислямски бойци са изкушени да изоставят южната пустиня и да се присъединят към Юсуф.[3] Започва дезертьорство сред тях, което позволява на местните да си възвърнат позициите. Все пак сонинке са подчинени от друга племенна група – и на малинке (мандинка), а земите им стават част от империята Мали. През 12 – 16 век в. в териториите ѝ се обособява професионална гилдия от търговци (наречени уангара на запад и дюла – на изток). По произход те принадлежат към племената сонинке, малинке и бамана и обичайно са мюсюлмани. Проникват в горите и търгуват ядки, храна и злато. Търговските им маршрути включват градовете Уалата, Тадмека, и Тумбукту и Гао. Именно дюла през 14 в. достигат до Гана и внасят в транссахарската търговия цяло ново перо в търговията със злато.[4]

Image
Изглед от столицата Акра

Впоследствие регионът на Западна Африка влиза в обхвата на европейската колонизация, а земите на по-късната държава Гана (несъвпадащи с тези на ранната) стават известни като Златният бряг [на Западна Африка] (Gold Coast). Към 1947 г. Движението за независимост на Индия разпалва страстите в колониите на Британската империя, а в Британска Западна Африка борбата за независимост е оглавена от именно от ганайците. През 1946 г. британците отново ревизират конституцията на местната си колония, така че туземното население да бъде представено в законодателната власт, обаче онази част от неговите големци и интелигенти, които се чувстват изключени от средите на които е дадено участие в самоуправлението на страната, чрез известна реформа на съществуващата система на „косвено управление“, продължават борбата за по-голям дял в него. Още същата година неколцина успели бизнесмени и юристи от Акра и други крайбрежни градове основават Конвенцията за защита на Златния бряг., целейки преразглеждане на конституцията на колонията, така че да се увеличи броят на избраните членове на правителството за сметка на номинираните такива. През 1948 г. се случва събитие, което ускорява процесите на деколонизация. Полицията открива огън срещу демонстранти, които протестират срещу масово поскъпване на живота. Изстрелите провокират масови брожения в Акра, Кумаси и други големи градове.[5]

Образувана от сливането на британската колония Златен бряг и британската част на Тоголанд, Гана през 1957 година става първата страна в колониална Африка, която получава независимост. Основател и първи президент на съвременната Ганайска държава става борецът за колониално освобождение Кваме Нкрума. Впоследствие е основана нова партия на религиозна основа – Национално освободително движение, която не се доверява на Нкрума и неговата Партия на съгласието. Последният управлява Гана от 1951 до 1966 г., когато е свален с подпомогнат от ЦРУ преврат. Серията последващи преврати свършва с идването на власт на лейтенант Джери Ролингс през 1981 година. При неговото управление е преустановено действието на конституцията и са забранени политическите партии. Нова конституция, възстановяваща многопартийната система, е одобрена през 1992 година, а Раулингс е избран за президент на Гана в свободни избори през същата година, както и на следващите през 1996 година. Изборите през 2000 г. са спечелени от Джон Куфур, който след два мандата, през 2009 година отстъпва поста на президент на Джон Атта Милс (десетият водач на страната от независимостта). От 2019 г. президент е Нана Акуфу Аду.

Въпреки че е член на Британската общност, Гана е република. Неин държавен глава е президентът на Гана. Парламента на Гана е еднокамерен и доминиран от двете основни партии – Нова патриотична партия и Национален демократичен Конгрес.

Дипломатически мисии

[редактиране | редактиране на кода]
Image
Стотици рибарски лодки на пристанище Елмина край град Кейп Коуст

Ресурси и развитие

[редактиране | редактиране на кода]

Страната остава предимно земеделска – с 40% от БВП, идващ от земеделието. В него ангажирана и 60% от работната сила на Гана – главно дребни земевладелци. През 1995 – 97, Гана прави цялостен прогрес по тригодишна структурна програма за развитие в сътрудничество с МВФ. Обаче увеличаването на заплатите в обществения сектор и ангажиментите по регионалното мироопазване водят до инфлация, обезценяване на ганайското седи и надигане на обществено недоволство към строгите мерки в Гана. Същевременно страната разполага с редица важни природни ресурси, като злато, боксити, диаманти, и манган. През 2007 година е открито и голямо петролно находище, съдържащо според оценки 3 милиарда барела нефт. Страната има двойно повече природни богатства на човек от населението от по-бедните страни в Западна Африка, но остава силно зависима от международната финансова и техническа помощ. Злато, дървесина и какао (местно производство) са главните стоки за износ. Макар и на глава от населението ѝ да се падат едва $1500 годишно, Гана има доста по-висок брутен вътрешен продукт от повечето държави в Западна Африка, благодарение на ефективното използване на природните си ресурси, сравнително ниската корупция, разнообразните източници на доходи от износ и голямата диаспора, а доброто макроикономическо управление, както и високите цени на златото и какаото поддържат растежа на икономиката ѝ.

Население и култура

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Protected Planet
  2. Шилингтън, Кевин, История на АФрика, ИК Рива, 2017, стр. 95
  3. 1 2 Шилингтън, Кевин; История на Африка; ИК Рива, 2017, г.,104 стр.
  4. Шилингтън, Кевин; История на Африка; 2017 г. ИК Рива, стр.110
  5. Шилингтън, Кевин; История на Африка, ИК Рива, 2017, стр. 394
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.