Направо към съдържанието

Микронезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Image Тази статия е за региона в Океания. За държавата вижте Микронезия (държава).

Image
Карта на Микронезия
Image
Въздушна снимка на остров Науру
Image
Връх Марпи на остров Сайпан
Image
Плаж на Маджуро, Маршалови острови
Image
Ядреният опит Касъл Браво на атола Бикини, 1 март 1954 г.

Микронезия е част от Океания, регион в Тихия океан. Означава „малки острови“. Има сходна културна история с другите два островни региона, Полинезия и Меланезия.

Политически регионът е поделен между няколко суверенни държави. Една от тях е Федеративни щати Микронезия, която често бива наричана „Микронезия“ за по-кратко, но не бива да се бърка с целия регион. Регионът обхваща пет независими страни: Федеративни щати Микронезия, Палау, Кирибати, Маршалови острови и Науру, както и три територии на САЩ в северната му част: Северни Мариански острови, Гуам и остров Уейк.

Микронезия започва да бъде заселвана преди няколко хилядолетия, макар да има няколко различни теории относно произхода и пристигането на първите заселници.[1] Най-ранният документиран контакт с европейците е от 1521 г., когато Фернандо Магелан достига Марианските острови. Изобретяването на термина „Микронезия“ обикновено се приписва на Жул Дюмон-Дюрвил през 1823 г., макар вече да съществува и по-ранна употреба.[2]

Микронезия включва около 2100 острова с обща площ от 2700 km2, най-големият от които е Гуам (582 km2). Водната площ в периметъра на островите е 7 400 000 km2. Повечето острови представляват коралови атоли.

Четирите основни островни групи са:

Западните Каролински и Марианските острови са вулканични.

Климатът е тропичен морски. Има сезонни пасати. Сезонното температурно изменение е слабо. Сухият сезон е от декември или януари до юни, а влажният сезон е от юли до ноември – декември. Поради местоположението на някои острови, влажният сезон понякога може да донесе тайфуни.

Населението днес е образувано от най-различни етноси, но всички те произлизат от Микронезийската култура. Тя е една от последните развили се местни култури. Тя се образува като смесица от меланезийци и филипинци. Поради това смесване, много от етническите групи в Микронезия се чувстват по-близки до групи в Меланезия или Филипините. Добръ пример за това са народа Яп, които са свързани с австронезийските племена в северната част на Филипините.[3] Според проучване от 2011 г., 93,1% от микронезийците са християни.[4]

Има и значителни азиатски общества в региона, най-вече на Северните Мариански острови, където образуват мнозинство, както и по-малки общества на европейци, мигрирали от САЩ или наследници на заселници от времето на европейското колониално господство.

Макар всички да са част от един и същ регион, те имат много различни колониални истории. Зоните, администрирани от САЩ, имат по-различна история, която ги различава от останалите тихоокеански части.[5]

Най-важно място заема производството на копра, зеленчукопроизводството и риболова. Отглеждат се и захарна тръстика, батати и таро. Изнася се копра, риба и кокосово масло. Туризмът е слабо развит.

  1. Kirch, Patrick Vinton (2001). On the Road of the Winds: An Archaeological History of the Pacific Islands Before European Contact. University of California Press. ISBN 978-0-520-92896-1. с. 167
  2. Rainbird, Paul (2004). The Archaeology of Micronesia. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-65630-6. с. 6
  3. Micronesians – Introduction, Location, Language, Folklore, Religion, Major holidays, Rites of passage // everyculture.com.
  4. Christianity in its Global Context, 1970 – 2020 Society, Religion, and Mission, Center for the Study of Global Christianity
  5. American Anthropology in Micronesia: An Assessment. 1999. ISBN 9780824820176. с. 1.