1 декември

<<	Декември						>>
	Пн	Вт	Ср	Чт	Пт	Сб	Нд
49		1	2	3	4	5	6
50	7	8	9	10	11	12	13
51	14	15	16	17	18	19	20
52	21	22	23	24	25	26	27
53	28	29	30	31
Календар за 2026 г. Всички дати

1 декември е 335-ият ден в годината според григорианския календар (336-и през високосна). Остават 30 дни до края на годината.

Събития

1145 г. – Започва Вторият кръстоносен поход.
1347 г. – Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора.
1408 г. – Москва е обсадена от войските на татарския хан Едигей.
1640 г. – Португалия възвръща независимостта си от Испания и Жуау IV отново се възкачва на трона.
1648 г. – По време на Английската революция е пленен крал Чарлз I.
1742 г. – Руската императрица Елисавета нарежда евреите да бъдат изгонени от Русия.
1804 г. – Наполеон Бонапарт се жени за Жозефина Боарне.

1822 г. – Педро I е коронован за император на Бразилия.
1822 г. – 11-годишният Ференц Лист дебютира като пианист на концерт във Виена.
1835 г. – Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки.
1855 г. – Пощата в Канада въвежда като услуга паричния превод.
1864 г. – В Русия е въведено разделяне на гимназиите на хуманитарни и технически.
1887 г. – Британският писател Артър Конан Дойл публикува разказ, в който за първи път главен герой е детектива Шерлок Холмс.
1891 г. – Американецът Джеймс Нейсмит изобретява играта баскетбол.
1913 г. – В автомобилните заводи Форд е пусната първата поточна линия.
1918 г. – Исландия става автономно кралство, но все още обединено с Дания.
1918 г. – Румъния се обявява за обединена държава след като Трансилвания става част от страната, а преди това, на 27 март същата година са присъединени Бесарабия и Буковина.
1918 г. – Провъзгласено е Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно преименувано на Кралство Югославия.
1939 г. – Втората световна война: Окупационните власти на Варшава издават разпореждане всички евреи да носят като отличителен знак Звездата на Давид.
1943 г. – Втората световна война: В Техеран (Иран) е закрита конференцията на държавните лидери от Антихитлеристката коалиция Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.
1944 г. – България във Втората световна война: С дислоцирането на сформираната през ноември 1944 г. Първа българска армия командвана от генерал Владимир Стойчев в Югославия на сръбско-унгарската граница започва Втория период на водената срещу нацистка Германия Отечествена война на България 1944 – 1945 г.
1953 г. – Отпечатан е първият брой на еротичното списание Плейбой.
1956 г. – В България е обявено приключването на преброяване на населението, резултатите от което са обявени на 17 януари 1957 г.

1956 г. – В Мелбърн е установен рекорд по посещаемост на бейзболен мач – 114 хиляди зрители.
1959 г. – Студената война: 12 държави подписват във Вашингтон Антарктическия договор, с който Антарктида се запазва за ядрени взривове и складиране на радиоактивни материали и се забраняват военни дейности на този континент.
1972 г. – С извеждане в космоса на българска апаратура на съветския спътник Интеркосмос 8 България е вписана като 18-ата космическа страна в регистъра на ООН.
1974 г. – Самолетът при полет 514 на „Транс Уърлд Еърлайнс“ се разбива на път за международното летище „Вашингтон Дълес“ и убива всички 92 души на борда.
1981 г. – Създаден е дарителският фонд 1300 години България.
1987 г. – Започва строителството на Тунела под Ла Манш.
1981 г. – Самолетът при полет 1308 на „Инекс-Адрия Авиопромет“ се разбива в Корсика и убива всички 180 души на борда.
1988 г. – За първи път се чества Световният ден за борба срещу СПИН.
1990 г. – Френските и британските строителни работници се срещат под Ла Манш при строителството на Тунела под Ла Манш.
1990 г. – Създадено е Националното бюро по заетостта, днешната Агенция по заетостта.
1991 г. – На състоял се референдум, украинците категорично гласуват за независимост от СССР.
2000 г. – България е извадена от негативния Шенгенски визов списък.
2009 г. – Влиза в сила Договорът от Лисабон, който заменя двата договора, осигуряващи конституционна основа на Европейския съюз – Договора от Маастрихт и Римските договори.

Родени

1081 г. – Луи VI, крал на Франция († 1137 г.)
1083 г. – Ана Комнина, византийска историчка († 1153 г.)
1716 г. – Етиен Морис Фалконе, френски скулптор († 1791 г.)
1743 г. – Мартин Клапрот, немски химик, откривател на урана и циркония († 1817 г.)
1761 г. – Мадам Тюсо, създателка на музея на восъчните фигури в Лондон († 1850 г.)
1792 г. – Николай Лобачевски, руски математик († 1856 г.)
1812 г. – Владимир Гете, руско-френски духовник († 1892 г.)
1854 г. – Алексей Павлов, руски геолог († 1929 г.)
1867 г. – Игнаци Мошчицки, президент на Полша († 1946 г.)
1868 г. – Никола Генадиев, български политик († 1923 г.)
1874 г. – Тодор Луканов, български политик († 1946 г.)
1884 г. – Александра Датска, кралица на Великобритания († 1925 г.)
1884 г. – Михаил Кремен, български белетрист и мемоарист († 1964 г.)
1886 г. – Рекс Стаут, американски писател († 1975 г.)
1888 г. – Иван Данчов, български лексикограф († 1956 г.)
1889 г. – Василий Блюхер, съветски маршал († 1938 г.)
1893 г. – Атанас Илиев, психолог и философ († 1985 г.)
1896 г. – Георгий Жуков, съветски военен и държавник, маршал († 1974 г.)
1896 г. – Петко Стайнов, български композитор († 1977 г.)
1897 г. – Иван Хаджимарчев, български писател († 1957 г.)
1899 г. – Бончо Бочев, музикален педагог и диригент, създател на хор „Бодра смяна“ († 1975 г.)
1910 г. – Йордан Спасов, български актьор († 1984 г.)
1912 г. – Минору Ямасаки, японски архитект († 1986 г.)
1914 г. – Богдан Добранов, български духовник († 1983 г.)
1922 г. – Всеволод Бобров, съветски футболист и хокеист († 1979 г.)
1923 г. – Давид Овадия, български поет († 1995 г.)
1925 г. – Любомир Кабакчиев, български актьор († 1986 г.)
1929 г. – Алфред Моисиу, албански военен и 5-и президент на Албания
1932 г. – Цветана Гълъбова, българска актриса († 2019 г.)
1935 г. – Уди Алън, американски режисьор и актьор
1937 г. – Вайра Вике-Фрайберга, президент на Латвия
1938 г. – Иван Пушкаров, български политик
1945 г. – Бет Мидлър, американска певица и актриса
1947 г. – Добринка Станкова, българска актриса († 2022 г.)
1947 г. – Теодосий Теодосиев, български учител
1949 г. – Пабло Ескобар, колумбийски наркобарон († 1993 г.)
1951 г. – Александър Александров, български космонавт
1951 г. – Иван Добрев, български генерал
1951 г. – Сийка Келбечева, българска спортистка
1958 г. – Янко Русев, български щангист
1960 г. – Керъл Алт, американски супермодел и актриса
1964 г. – Салваторе Скилачи, италиански футболист
1967 г. – Нестор Карбонел, американски актьор
1971 г. – Крис Ванс, австралийски актьор
1974 г. – Кощиня, португалски футболист
1975 г. – Марио Домингес, мексикански автомобилен състезател
1977 г. – Брад Делсън, американски музикант (Линкин Парк)
1977 г. – Мария Илиева, българска поп певица
1979 г. – Антоний Аргиров, български актьор
1982 г. – Диего Кавалиери, бразилски футболист
1985 г. – Шанел Престън, американска порнографска актриса

Починали

1135 г. – Хенри I, крал на Англия (* ок. 1068)
1455 г. – Лоренцо Гиберти, италиански скулптор и ювелир (* ок. 1378)
1521 г. – Лъв X, римски папа (* 1475 г.)
1633 г. – Изабела-Клара Испанска, щатхалтер на Испанска Нидерландия (* 1566 г.)
1755 г. – Морис Грийн, английски композитор (* 1696 г.)
1825 г. – Александър I, император на Русия (* 1777 г.)
1866 г. – Джордж Еверест, британски геодезист и географ (* 1790 г.)
1888 г. – Антим I, български екзарх и политик (* 1816 г.)
1906 г. – Александър Вулев, български революционер (* ? г.)
1918 г. – Герасим Струмишки, български митрополит (* 1860 г.)
1927 г. – Аврам Аврамов, български военен деец (* 1859 г.)
1934 г. – Бончо Боев, висш български финансист (* 1859 г.)
1937 г. – Тихомир Павлов, български публицист и общественик (1880)
1947 г. – Годфри Харолд Харди, британски математик (* 1877 г.)
1952 г. – Виторио Орландо, италиански правист и политик (* 1860 г.)
1972 г. – Ип Ман, китайски майстор по бойни изкуства (* 1893 г.)
1973 г. – Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел (* 1886 г.)
1979 г. – Вергил Димов, български политик (* 1901 г.)
1991 г. – Джордж Стиглър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1911 г.)
1996 г. – Бабрак Кармал, афганистански политик (* 1929 г.)
1997 г. – Стефан Грапели, френски и американски музикант, цигулар (* 1908 г.)
2001 г. – Павел Садирин, съветски футболист и треньор (* 1942 г.)
2004 г. – Бернард Холандски, принц на Холандия (* 1911 г.)
2006 г. – Веселин Савов, български актьор (* 1945 г.)
2006 г. – Клод Жад, френска киноактриса (* 1948 г.)
2009 г. – Петко Йотов, български полковник, военен историк, директор на Националния военноисторически музей (* 1947 г.)
2011 г. – Криста Волф, немска писателка (* 1929 г.)
2011 г. – Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт (* 1946 г.)
2014 г. – Георги Янакиев, български състезател по мотокрос (* 1941 г.)
2021 г. – Надя Савова, българска актриса (* 1936 г.)

Празници

Световна здравна организация – Световен ден за борба със СПИН (от 1988 г.)
Румъния – Годишнина от възвръщането на Трансилвания и обединението на Румъния (1918 г., национален празник)
Португалия – Ден на възстановяването на независимостта (от Испания, 1640 г.) и Ден на младежта
ЦАР – Ден на републиката (1958 г., получена автономия от Франция, национален празник)
Чад – Фестивал на свободата и демокрацията
Австралия – Първи ден на лятото
Ботевград – Празник на града