Направо към съдържанието

Организация за сигурност и сътрудничество в Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Организация за сигурност и сътрудничество в Европа
Image
Image
Седалището на ОССЕ в двореца Хофбург
Седалището на ОССЕ в двореца Хофбург
  Държави членки на ОССЕ   Партньори за сътрудничество
  Държави членки на ОССЕ
  Партньори за сътрудничество
Информация
Оригинално имеOrganization for Security and Co-operation in Europe
АкронимиОССЕ, ОSСЕ
Типмеждуправителствена
Основанаюли 1973 г. (като Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа, СССЕ)
Положениедействаща организация
СедалищеВиена, Австрия
Езицифренски, английски, немски, италиански, руски, испански
РъководителБуяр Османи
Членове57 държави членки
11 партньори за сътрудничество
Сайтwww.osce.org
Организация за сигурност и сътрудничество в Европа в Общомедия

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОSСЕ) е най-голямата световна междуправителствена организация в областта на сигурността, която включва всички страни от Европа, САЩ и Канада и ОНД. Мандатът ѝ включва контрол над въоръжаването и утвърждаване на човешките права, свободата на пресата и честните избори. Има персонал от 550 души в седалището си във Виена, Австрия и 2300 души на други места. Началото и е поставено на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (CSCE), състояла се през 1975 в Хелзинки, Финландия.[1] В нея участват 57 държави, покриващи повечето от Северното полукълбо.

ОССЕ, призната по смисъла на глава VIII на Устава на ООН като регионално споразумение, представлява основен инструмент за ранно предупреждение, избягване на конфликти, урегулиране на кризи и постконфликтно възстановяване в работния му регион. ОССЕ се отличава с присъщия само за него подход за осигуряване на сигурност, който е едновременно всестранен и основан върху сътрудничеството. Той обхваща трите измерения на сигурността – военно-политическо, икономическо/екологическо и хуманно. ОССЕ се занимава с широк кръг проблеми, свързани със затвърждаването на сигурността, включващи противодействието на тероризма, контрола над въоръжението, мерките за укрепването на доверието и безопасността, икономическите и екологичните въпроси, правата на човека, демократизацията и други. Всички държави от ОССЕ имат равен статут, тъй като решенията се приемат с консенсус. При това те носят не юридически, а политически характер.

История на ОССЕ

[редактиране | редактиране на кода]

Предтеча на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е създаденото в началото на 70-те години по време на Студената война Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), представляващо многостранен форум за диалог и преговори между Изтока и Запада.[2]

На 1 август 1975 година 33 европейски страни, САЩ и Канада, след повече от две години интензивни консултации, подписват в Хелзинки Заключителния акт, който залага нови принципи на международното сътрудничество. В този документ са уредени редица ключови споразумения във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права и са фиксирани основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани („хелзинкският декалог“), а също и в отношенията помежду им.

Преди 1990 година СССЕ функционира основно чрез серия срещи и конференции, на които се развиват и разширяват компетенциите на държавите-участници, като периодически се провежда разглеждането на изпълнението им. След края на Студената война обаче на първата среща на главите на държавите и правителствата през ноември 1990 година в Париж се набелязва нов курс за развитието на СССЕ. В подписаната в Париж „Харта за нова Европа“ на СССЕ се поставя задачата да направи своя принос в управлението на процеса на историческите промени в Европа и да даде отговор на новите предизвикателства на постконфронтационния период чрез създаването на постоянни институти и оперативен потенциал.

В контекста на Парижката среща на високо равнище се сключва също важно съглашение за контрол на въоръженията – Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който и до днес е крайъгълният камък на европейската сигурност.

В началото на 90-те се създават Секретариатът на СССЕ и няколко института; провеждат се регулярни срещи, организират се първите дългосрочни мисии, а работата на Съвещанието придобива по-систематизиран характер. Като следствие от реформите, на третата среща на високо равнище през декември 1994 година в Будапеща е прието решение от януари 1995 г. СССЕ да бъде преобразувано в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Това решение бележи края на завършването на процеса на структурното оформяне на Организацията и придава на работата ѝ нов политически импулс. Освен това в Будапеща се приема решението за разработване на модела за сигурност за Европа през XXI век.

Резултат от Лисабонската конференция на високо ниво през 1996 година е повишаване на ключовата роля на ОССЕ в укрепването на сигурността и стабилността в трите им измерения. Тази среща стимулира разработването в рамките на ОССЕ на Хартата за европейската сигурност, приета в Истанбул през 1999 година. Това по съществен начин допринася за укрепването на оперативния потенциал на Организацията и развитието на сътрудничество с нейните партньори. Освен това в Истанбул се приема Виенският документ от 1999 година от преговорите за укрепването на доверието и сигурността и се одобрява Съглашението за адаптацията на Договора за ОССЕ.

Структура на ОССЕ

[редактиране | редактиране на кода]

Органи за приемането на политически решения

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Срещи на върха – срещи на високо ниво с участието на държавните или правителствените ръководители, на които се провежда преглед на дейността на ОССЕ, приемат се ръководни решения, набелязват се ориентири в дейността на Организацията.
  2. Съвет на министрите – срещи на министрите на външните работи на страните-членки на ОССЕ. Съветът отговаря за изпълнението на решенията, приети на срещите на върха, както и има пълномощия да развива и допълва тези решения. В компетенциите му влизат определяне на задачите за институтите на ОССЕ и търсене на начини за изпълнението им. Съветът се събира веднъж годишно, с изключението на годините, в които се провежда среща на върха.
  3. Ръководен съвет – срещи на високо равнище на политическите ръководители на министерствата на външните работи. Понастоящем се провеждат веднъж годишно в качество на Икономическия форум на ОССЕ в Прага.
  4. Постоянен съвет – основният, постоянно действащ орган на ОССЕ за политически консултации и приемането на оперативни решения по всички въпроси, влизащи в компетенцията на Организацията. Постоянният съвет се състои от представители на държавите членки на ОССЕ. Заседанията му се провеждат всяка седмица във Виена под председателството на представителя на Действащото председателство на ОССЕ. Постоянният съвет може също така да бъде свикван при възникване на извънредните обстоятелства.
  5. Форум за сътрудничество в областта на сигурността (ФСС) – орган за разглеждане на военните аспекти на сигурността. В неговите задачи влизат преговорите за контрола над въоръженията, разоръжаването и укрепването на доверието и сигурността, както и провеждането на регулярни консултации и активизацията на сътрудничеството по въпросите, свързани с безопасността.

Във форума участват представителите на делегациите в ОССЕ. Заседанията се провеждат веднъж седмично във Виена.

Оперативни органи

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Действащ председател (ДП) на ОССЕ е министърът на външните работи на държавата, заемаща председателския пост. Той носи общата отговорност за изпълнителната дейност на ОССЕ и води политическите консултации. В задачите му влизат координация на страните-участнички, както и формиране на консенсус в ОССЕ. ДП и неговите представители подготвят съвещанията, разработват структурата им и проекти на решения. Председателят осигурява съгласуваност на графика на мероприятията на ОССЕ, разработва дългосрочна програма за дейности, контролира работата на мисиите на ОССЕ, ръководи провеждането на консултации и преговори при кризи, координира работата на другите институти на ОССЕ и приема решения за назначаването на ръководните постове. Председателството е на ротационен принцип за 1 година. От 1 януари до 31 декември 2004 година функциите на Действащото председателство се изпълняваха от България, с председател Соломон Паси. В работата си ДП се подпомага от т. нар. „Тройка“ (Troika), която е консултативен орган към председателя и в която влизат самият председател и предхождащият и последващият председатели. Освен това ДП може да назначава лични или специални представители за работа по конкретни проблеми или ситуации.
  2. Секретариатът на ОССЕ, намиращ се във Виена, оказва подкрепа на ДП на ОССЕ и страните-участнички в достигането на целите на ОССЕ. Дейността на Секретариата се Ръководи от Генералния секретар на ОССЕ, който се назначава от съвета на министрите на страните-членки на ОССЕ за тригодишен период (от 10 юни 2005 година постът на Генералния секретар се заема от френския посланик Марк Перрин де Бришамбо). Той представлява Действащият председател и осигурява изпълнението на решенията на ОССЕ. Генералният секретар участва в срещите на Тройката на различни нива, допринасяйки за процеса на консултациите. Той непосредствено отговаря за изпълнението на бюджета и осъществява общ административен надзор върху работата на структурите на ОССЕ. Освен канцеларията на Генералния секретар, в състава на Секретариата на ОССЕ влизат Центърът за предотвратяване на конфликти, Офис-координаторът по икономическата и екологическата дейности на ОССЕ, отделите по борба с тероризма, търговията с хора, полицейската дейност, както и Департаментът по въпросите на управлението и финансите. Пражкият отдел на секретариата изпълнява спомагателни функции от документационен, изследователски и информационен характер.
  3. Бюрото по демократичните институти и правата на човека на ОССЕ, базирано във Варшава, осъществява съдействие за обезпечение на човешките права, демокрацията, правовата държава. Бюрото играе активна роля в наблюдението за провеждането на изборите, съдейства за изграждането на национални институти за правата на човека, оказва техническа помощ и способства за развитието на неправителствените организации и изграждане на гражданско общество. Освен това то е контактен пункт по въпросите Рома и Синти и спомага провеждането на специфичните семинари на ОССЕ по темите, свързани с човешкото измерение.
  4. Върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства (ВКНМ), намиращ се в Хага, има съществена роля в областта на ранното предупреждение и предотвратяването на конфликти. Той анализира ситуациите, възникващи във връзка с национални малцинства и предприема мерки по регулиране на потенциални кризи във възможно най-ранния стадий на развитието им. ВКНМ действа независимо от всички заинтересовани страни, изпраща местни мисии и използва методите на превантивната дипломация. Освен получаването на информацията непосредствено от заинтересованите страни, Върховният комисар способства за развитието на диалога между тях чрез провеждане на консултации и подготвяне на препоръки. От 1 юли 2011 постът на ВКНМ на ОССЕ се заема от италианския дипломат Ламберто Заниер.
  5. Представител на ОССЕ по СМИ е най-младата институция на Организацията, която се създава през 1997 година за наблюдаване на делата в областта на средствата за масова информация в страните-членки, оказване на необходимото съдействие и оперативно реагиране в случаите на сериозно нарушаване на приетите в рамките на ОССЕ принципи и задължения, касаещи свободата на изразяване на мнение и свободата на СМИ. Офисът на Представителя по въпросите на СМИ се намира във Виена.
  6. Парламентарната асамблея (ПА), състояща се от 320 депутати от всички страни-членки на ОССЕ, съдейства на парламентарните институции на държавите членки при участието им в дейността на организацията посредством обсъждане на проблемите и приемане на резолюциите и препоръките, отнасящи се до работата на ОССЕ. Освен това членовете ѝ притежават важната компетенция за наблюдение на избори. Редовната сесия на Асамблеята се провежда през юли, а през цялата година се организират най-различни съвещания и семинари, включвайки зимната сесия на Асамблеята във Виена. Международният секретариат на ПА се намира в Копенхаген, а от януари 2003 година действа Бюрото на ПА на ОССЕ по комуникациите. Председател на Парламентарната асамблея е черногорецът Ранко Кривокапич.
  7. Един от инструментите на оперативната дейност на ОССЕ са мисиите. Пълномощията, съставът и съдържанието на дейността на мисиите се различават, потвърждавайки гъвкавостта на дадения инструмент. Важна задача на мисиите е съдействието на приемащите страни в решаването на задачите, определени с мандата на мисията. ОССЕ разполага със 17 мисии или други присъствия в следните региони: Югоизточна Европа (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия, Косово, Черна гора и Македония), Източна Европа (Молдова и Украйна), Източен Кавказ (Азербайджан и Армения), Централна Азия (Казахстан, Туркменистан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан).
  8. Съд по помиряване и арбитраж – един от механизмите за мирно урегулиране на спорове между държавите членки на ОССЕ, подписали Конвенцията за помиряване и арбитраж. Съдът се намира в Женева и се председателства от германския проф. Кристиан Томушат.

Държави членки

[редактиране | редактиране на кода]
Държава Дата на присъединяване Държава Дата на присъединяване
Image Австрия25 юни 1973Image Северна Македония12 октомври 1995
Image Азербайджан30 януари 1992Image Малта25 юни 1973
Image Албания19 юни 1991Image Молдова30 януари 1992
Image Андора25 април 1996Image Монако25 юни 1973
Image Армения30 януари 1992Image Нидерландия25 юни 1973
Image Беларус30 януари 1992Image Норвегия25 юни 1973
Image Белгия25 юни 1973Image Полша25 юни 1973
Image България25 юни 1973Image Португалия25 юни 1973
Image Босна и Херцеговина30 април 1992Image Русия30 януари 1992
Image Ватикан25 юни 1973Image Румъния25 юни 1973
Image Великобритания25 юни 1973Image Сан Марино25 юни 1973
Image Унгария25 юни 1973Image Сърбия25 юни 1973
Image Германия25 юни 1973Image Словакия1 януари 1993
Image Гърция25 юни 1973Image Словения24 март 1992
Image Грузия24 март 1992Image САЩ25 юни 1973
Image Дания25 юни 1973Image Таджикистан30 януари 1992
Image Ирландия25 юни 1973Image Туркменистан30 януари 1992
Image Исландия25 юни 1973Image Турция25 юни 1973
Image Испания25 юни 1973Image Узбекистан30 януари 1992
Image Италия25 юни 1973Image Украйна30 януари 1992
Image Казахстан30 януари 1992Image Финландия25 юни 1973
Image Канада25 юни 1973Image Франция25 юни 1973
Image Кипър25 юни 1973Image Хърватия24 март 1992
Image Киргизстан30 януари 1992Image Черна гора22 юни 2006
Image Латвия10 септември 1991Image Чехия1 януари 1993
Image Литва10 септември 1991Image Швейцария25 юни 1973
Image Лихтенщайн25 юни 1973Image Швеция25 юни 1973
Image Люксембург25 юни 1973Image Естония10 септември 1991
Image Монголия

Партньори за сътрудничество

[редактиране | редактиране на кода]
СредиземноморскиГодина Азиатски Година
Image АлжирImage Афганистан2003
Image Египет1995Image Япония1992
Image ИзраелImage Южна Корея1994
Image ЙорданияImage Тайланд2000
Image МарокоImage Австралия2009
Image Тунис Image Монголия[3] 21 ноември 2012

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Funding and budget
  2. ↑ Galbreath, David J. The Organization for Security and Co-operation in Europe (OSCE). New York, NY, Routledge, 2007. ISBN 9780203960943.
  3. ↑ партньор по сътрудничество 2004 – 2012 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Организация_за_сигурност_и_сътрудничество_в_Европа&oldid=12320137“.